Не знам. Темата дойде сама при мен:” Жена обречена да обича, но неспособна да задържи любовта”. След една среща, един спомен, изплувал внезапно в паметта ми. Реших да избистря стара тема, която дълго носих в себе си, без да подозирам дори. Аз не винаги съм тази която избирам темите и хората които идват при мен. Така се случи и сега. Ще насоча резюмето си по темата, символично, към едно младо момиче.
Може би твоят мотив, мило момиче, да поддържаш и запазиш връзка от разпадане е страхът да не бъдеш изоставена. Изоставена понякога звучи много силно. Като че ли са ни оставили едва ли не да умрем, защото няма да бъдем в състояние да оцелеем сами. Но изоставянето може да бъде и емоционално. Всяка жена, която търси на всяка цена любов, поне веднъж в живота си е преживявала дълбоко емоционално изоставяне с цялата празнота и ужас, които включва понятието. Когато в зряла възраст е изоставена, в нея се събужда стария страх. И разбира се, прави всичко за да се предпази от поредното преживяване на това чувство. На времето не си успяла да промениш родителите си в сърдечни и любящи. Този копнеж ще пренесеш към емоционално безразличен мъж и вероятно ще се опиташ да го промениш чрез любовта си. Може би си водила битка с единия родител или с двамата. Но онова което е било погрешно, липсвало е или е причинявало болка някога, се опитваш да промениш в настоящето. Добре е да вложиш разбиране, съчувствие във връзка с мъж, който може да задоволи твоите потребности. Но точно този тип мъже не те привличат и ти се струват скучни. Предпочитанията ти клонят към мъже, които ти напомнят за битката с родителите ти – когато се опитваше да бъдеш добра, умна и отзивчива, за да спечелиш любовта и одобрението им, а те имаха собствени проблеми и грижи и не успяваха да видят Теб. И затова ти търсиш „онзи мъж”, който можеш да промениш в желаната от теб насока. Да го направиш такъв, какъвто искаш и имаш нужда да бъде. А това за тебе е знак, че битката е спечелена и ще получиш това за което си копняла. И за разлика от пестеливостта по отношение на себе си и самоотричането ти, нищо не ти пречи да се раздаваш за него. Но рядко или никога не си поставяш въпроса доколко постъпките ти са в негов интерес и му харесват. И ако нещата пак не се получават, твоята логика ти говори, че не си направила достатъчно. И отново се раздаваш и търсиш нюансите на очакваната от тебе промяна в поведението на партньора. И продължаваш да живееш с надеждата, че той ще оцени усилията ти и ще се промени. Всъщност това ти е по-удобно и по-лесно, отколкото да промениш себе си. И за да не променяш себе си, поемаш повече от 50% от основната отговорност, вината и обвиненията във всяка връзка. Та нали твоите родители бяха слабохарактерни и безотговорни. Ти порасна бързо и стана псевдовъзрастна много преди да си готова да поемеш тежестта на тази роля. В същото време си била доволна от властта която семейството и другите са упражнявали върху теб. Сега като пораснала, вярваш че от теб зависи да върви добре една връзка. Събираш се с безотговорни, критикуващи партньори, които засилват това чувство. Ставаш специалистка по носене на бреме. Все повече се задълбочава ниската ти самооценка. Дълбоко в себе си не вярваш, че заслужаваш щастие. Даже смяташ, че трябва да заслужиш правото да си щастлива. Ако самите родители не са ти показвали, че си достойна за вниманието и любовта им, как да си повярваш че си добра и почтенна? Живееш с чувство на вина, че имаш слабости, и страх да не излязат наяве. Затова се стараеш да се показваш добра, защото не вярваш истински че си такава. Отсъствието на необходимата сигурност в детството, сега се превръща в отчаяна нужда да се контролират хора и ситуации. Оправданието е, но „аз съм полезна”. Когато помагаш на другите и се стараеш да бъдеш силна, така се предпазваш от страха да не попаднеш под властта на някой друг. Затова и изпитваш потребност да се събираш с хора, на които можеш да помагаш, за да чувстваш сигурност и надмощие. Влизаш в една връзка с представата как би могла да се развие, а не с реалното ти място в нея. И попадаш в измислен свят, в който мъжът с който си нещастна, се преобразява в мъжа който очакваш да стане с твоята помощ. Тъй като много малко знаеш какво означава щастлива връзка, измисляш си свят най-близко до онзи който искаш. Ако до себе си имаш мъж, който въплащава всичко от което се нуждаеш, за какво ти е? Нали таланта ти да се притичаш на помощ няма къде да се прояви? Една голяма част от твоята самоличност ще престане да действа. Затова си избираш партньор, който не е това, което искаш да бъде, за да продължиш да мечтаеш. Или може би наистина си пристрастена към мъже и емоционално страдание? Та нали пристрастяването облекчава чувството на тревога и болка? Може би нищо не поглъща съзнанието така напълно, както определен вид любовни взаимоотношения. Пристрастяването към дадена връзка се характеризира с копнеж по успокояващото присъствие на другия. Когато позволиш на любимия да те обсеби, бягаш от празнотата, страха, болката и гнева си. Използваш взаимоотношенията като опиати, за да избегнеш преживяванията си, когато останеш сама. Колкото по-болезнени са взаимоотношенията с партньора, толкова по-голям смут внася той в теб. Една истинска тягостна връзка действа като опиат. Началото на всяка връзка е едно опиянение, чувство на еуфория и вълнение породено от вярата ти, че може би най-сетне огромната ти нужда от любов, внимание и емоционална сигурност ще бъде задоволена. По този начин ставаш все по-зависима от партньора и връзката за да се чувстваш добре. В желанието си да поддържаш прекрасното, толкова обещаващо първоначално чувство, ти покорно вървиш след любимия, изпитвайки нужда от повече близост, повече утеха, повече любов, докато в замяна получаваш все по-малко. Колкото повече се влошават интимните отношения, толкова по-трудно става да се прекрати връзката. Ти просто не можеш да се избавиш от нея. Ако няма мъж върху който да се съсредотрочиш, може да се затвориш в натрапчиви мисли, депресия, пристъпи на тревога. В стремежа да получиш облекчение от тези симптоми, често се връщаш към последния партньор или търсиш нов. Защо си привлечена от хора с проблеми които трябва да се разрешат? Защото избягваш да поемеш отговорност за себе си и се съсредоточиш върху собствените си проблеми. Интуитивно чувстваш какво преживява другия, от какво се нуждае и какво трябва да направи. Връзката със собствените чувства и способността да вземеш правилни решения за живота си е прекъсната. Не се познаваш, не знаеш коя си и ако те застигнат тежки проблеми не можеш да запазиш спокойствие и ги разрешиш. Не търсиш да опознаеш себе си, затова не те привличат внимателни, уравновесени, надеждни мъже. Този тип мъже са ти скучни. Неуравновесеният мъж те вълнува. Ненадеждният е предизвикателен. Непредвидимият – романтичен. Незрелият – очарователен. Избухливият се нуждае от твоето разбиране. Нещастният, от утеха. Неспособният, от насърчение. Студеният – от топлина и нежност. И ето ти поле да се чувстваш полезна.
Това са характерни черти на жена израсла в дисфункционално семейство, в което емоционалните нужди не са били задоволени. И в твоите действия се наблюдава един движещ мотив – да бъдеш привличана от неподходящи мъже, за да преодолееш отсъствието на достатъчно любов в детството.
Сега вече знаеш, че само терапията помага да се измъкнеш от капана на саможертвеното мъченичество. Да си на ясно какво не бива да правиш. Което може да се разглежда като напредък, нали? Да не изграждаш жизнената си стратегия на общуване с мъжете върху принципа на предизвикателството, а върху радостта от компанията на даден мъж.
В подобни случаи ще се поработи и с Транзакционния анализ. Това е терапия на взаимодействието, основана на схващането, че решенията, които хората вземат в настоящето, се основават на предпоставки от миналото, които в даден момент може да са били необходими за оцеляването, но в много случаи вече не са валидни.
Очаквайте следващата ми статия за Транзакционния янализ. Една теория за личността и нейните три отделни състояния на егото : Родител, Възрастен и Дете.