Руми Боева
Аз, Румяна Боева съм психолог по образование и по призвание.
Моят професионалният път:
ОУ „Ангел Кънчев’’ – педагогически съветник
ПУ „Тодор Самодумов” – психолог
ДБТ Варна – психолог
Филиал Детски ясли, Община Варна – психолог
Моите професионални опитности:
Консултиране на деца:
• Проблемно поведение
• Промяна на неприемливи навици
• Повишаване уменията за учене
• Психосоматични заболявания
Консултиране на възрастни за справяне с психологически проблеми
• Групово –динамични тренинзи за успешно родителство
• Трудности в общуването и взаимоотношенията
• Тревожност, депресия, натрапливи мисли
• Нерешителност, раздразнителност, гняв и напрежение.
В практиката си използвам методите на ППТ, Психодрама, „Фокусирана към решения краткосрочна терапия“, игрова терапия, арт – терапия, приказко терапия. Участвала съм в различни проекти като психолог – консултант при работа с деца и учащи: проект, финансиран от Фондация “Отворено общество” – София – 2002 г. по програмите “Обществено здравеопазване” и “Рома”; проект – “Ромски културно информационен център” финансиран по програма ФАР; проект – ”Коя е моята посока?”, проект – “Бъди образован!”, проект – “Паркур-обществена ценност на младежите от Варна” към Община Варна, Дирекция “Младежки дейности и спорт”.
Моите основни клиенти са децата, техните преживявания и интересите им са на първо място. Но проблемът никога не е само в детето. За това работя съвместно с родителите. Провеждам групово – динамични тренинзи за успешно родителство: „Училище за родители”, „Да си родител е Мисия”, Обучител съм в „Работилници за родители да пораснем заедно” на Unicef – България. Тази форуми са толкова важни, че ВСЕКИ родител трябва да ги посети. Грижата за децата е процес на учене през целия живот.
През последните години се открехнаха врати към непознати пространства. За всички родители, изкушени да надникнат отвъд видимото в детския свят, предлагам калейдоскоп от срещи и дискусии, на които обсъждаме целия обхват от сложни ситуации, в които изпадаме, общувайки с любимите малки човечета. Когато станем родители, в същия момент ние се връщаме като че ли в нашето детство. Отново преживяваме и радостните, и тъжните събития от миналото. Откриваме в своето поведение това, което сме приели от своите родители, а те – вероятно от своите. И често това не ни се харесва.
На някои им е сложно общуването с едногодишните деца. Има родители, които срещат затруднения с тригодишните деца, които така отчаяно отстояват своите права. Трудно е за някои млади родители да преживеят периода на нарцисизма у своето дете, когато то изисква всичкото внимание и възхищение. На други им е сложно да отговарят на милиардите въпроси, може би заради това, защото в тази възраст просто са им затваряли устата да не бърборят.
Детето – това е отличен индикатор на нашето психично здраве и на нашата зрялост. Повечето хора не слушат за да чуят. А за да отговорят и възразят. Не е ли жалко, че губим тонове полезна информация която детето ни подава, само защото слушаме през филтрите на вкоренените ни убеждения? Филтрите, които по най-неочакван начин оцветяват в различни нюанси думите, които чуваме. Те представляват ограничения, състояния или мисловни форми, които ни пречат да получаваме в чист вид информация както от заобикалящата ни среда, така и от онази Вселенска Библиотека, която наричаме интуитувно познание. Това са всички онези натрупани с годините представи, убеждения, стереотипи, предразсъдъци, очаквания, страхове, опитности и спомени, през които ние пречупваме подадената ни информация и в крайна сметка… чуваме нещо съвсем различно. Е, това са част от нещата с които работим и обсъждаме в тези форуми.
Дори не знам какво още да ви кажа в анонса.
Включете се, и ще разберете!