- Любов, привързаност.
Всяко дете се нуждае от емоционална топлина, сигурност, принадлежност, привързаност и приемане. А грижовното поведение е една сигурна база, от която то може да изследва света и в която може да се върне когато почувства страх, умора, тъга, разочарование. Привързаността е силна емоционална връзка между детето и грижещия се за него възрастен (най-често майката), която детето проявява под формата на щастие и нежност към това лице. Тази необходимост има физиологична основа и е свързана с развитието на нервните структури в мозъка. Задоволяването на потребността на детето от допир, прегръдка, галене и сучене ще доведе до нормално развитие на мозъчните структури и особено на онези части от мозъка, които са „център” на емоциите. Ако детето се развива в среда, в която е пренебрегвано, тези части на мозъка ще понесат поражения, а това може да доведе до нарушения като социална изолация и безразличие, засилено желание за социален контакт, съпроводено с агресивност и необичайно поведение, развиване на социално неприемливо поведение, неспособност за разпознаване на нюанси на емоционалното или мотивационното изразяване, неспособност да се почувства любов, изразяване на подчертано отрицателна емоционалност, т.е. налице е засилена готовност да се реагира със страх, тъга и обида. Такова неподходящо развитие на центъра на емоциите и негативната емоционалност на детето могат да се отразят неблагоприятно и върху развитието на онези части от мозъка, отговорни за вниманието и паметта, за планирането, решаването на проблеми и за мотивацията, което пък може да застраши познавателното развитие и успеха в училище. Отговорността за развиването на привързаност носи обкръжението и то трябва да осигури на детето присъствието и грижите на поне един възрастен, който ще удовлетворява потребността на детето от топъл физически контакт и ще му дава чувство на стабилност и сигурност.
- Обикновена храна, умерено разнообразие и разбира се хранене без принуда.
Зеленчуци, плодове, черен хляб, яйца, риба. Колкото по-рядко посягате към лъскавите пакетчета в магазина, толкова по-здравословно ще храните детето. Проблемът с детското хранене често се създава от майки, прекомерно загрижени за вкусовите предпочитания на децата. Най-добра за детето е майка, която не му натрапва храните. Полезните храни се предлагат по-настойчиво, но по начин който не предизвиква неприятни емоции. Обикновено родителите питат. „Но все пак как да го храним?”. Много просто. Разнообразие – да, но без никакви специални храни. Храната трябва да бъде в границите на възрастта на детето. Ако е бебе дайте му да суче или шише с биберон, когато е неспокойно. Ако е малко дете, без насилие го привлечете към масата, ако не иска не го задържайте. Ако е по-голямо сервирайте, предложете му да се нахрани и повече нищо не е нужно. Храната е пред теб – заповядай. Ако искаш яж. Инстинктът на детето ще му подскаже какво, кога и колко, в какво съчетание и в каква последователност да изяде или изпие. Неговият организъм знае по-добре от вас и от всеки лекар, бъдете сигурни. „Яж по-бързо” е разрушителна програма която залагаме. Темпото е строго лична работа. Докато се храни,TV трябва да е изключен, а играчките прибрани. Вярно е, че всяко дете е различно. Не допустимо е да сме груби или пък да го глезим и угаждаме. Трябва да се опитаме да го разбереме, меко и весело да го склоним към храни, равнозначни на лекарства/ лимони, ябълки, лук, моркови/. Само така няма да му попречим да расте здраво.
- Чист въздух.
При всички обстоятелства, на всяка цена, при всякакво състояние. Нека това да е първостепенна грижа. Колкото се може по-близо до слънцето и Природата. Пряката връзка между игрите на открито и детския имунитет е безспорна. Има една стара максима, че ден без разходки е загубен ден. Това правило важи, както за големите деца, така и за новородените бебета. Дори и навън да е студено, облечете детето добре и го заведете да поиграе. Летните месеци са чудесен период да смените мръсния градски въздух с планински или морски климат. През зимата планините и зимните спортове са един от най-добрите начини да направите детето устойчиво към инфекции и болести. Децата се нуждаят от чист въздух повече от всеки друг. Ако им осигурите достатъчно чист въздух, те ще растат здрави и усмихнати. Оставяйте вашите деца да спят на отворен прозорец. Дори може да оставите бебето да поспи на балкона през деня. Това може да го правите не само през лятото, а и през зимата, стига да е добре завито. Независимо от времето навън, детето може да спи на отворен прозорец. Това е минимума, без който няма смисъл да се говори изобщо за закаляване.
- Двигателна активност.
Децата, най-жизнеспособните, по някакъв начин успяват да измъкнат своето, обикновено като неуправляемо активни след прибиране от детското заведение. Онези, които не успяват да получат необходимото движение изглеждат и се чувстват по различен начин – нямат апетит, стават отпуснати, пълнеят. Пасивните стават още по-пасивни, апатични. Активните – невнимателни, раздразнителни, неуправляеми. Децата трябва да скачат, да лудуват, да играят до насита. Децата трябва да спортуват. Но децата гледат какво правим ние за себе си. Колко се движим? Излизаме ли сред природата? Дали невъздържано хапваме, пием и пушим? А освен това караме ли се помежду си? Правилото е да показваме, а не да казваме кой е здравословния начин на живот. Липсата на двигателна активност и чист въздух може да доведе до някои специфични разстройства като заекване, тикове и някои натрапчиви действия. Дете което е принудено да стои затворено и да не се движи достатъчно, това е огромна вреда за физическото и психическото му развитието. Дори е залог за последващи заболявания. Всеки има нужда да получи стимулация през сетивата си за допир, мирис, вкус, зрение, слух, да усети тялото си и позицията му в пространството. Ето защо сензорната депривация е наистина мъчителна за децата, тъй като те са лишени от постъпващи стимули.
- Правила, норми.
На границите, на правилата за приемливо и неприемливо поведение, ние родителите научаваме децата. Родителят е примерът за добро поведение, отношение към другите хора, изразяване на емоции. От него детето се учи и развива собствени морални ценности, усвоява умения за решаване на конфликти и просоциално поведение. За да се постигне това, ние родителите помагаме на детето да разбере какво е приемливо и какво не е като поставяме разумни и умерени граници. Много книги са написани по темата, много статии ежедневно излизат от специалисти, но моят опит е показал, че нито една книга тук не помага напълно. Разбира се, не може да се отрече въздействието им – книгите развиват, възпитават, откриват нови светове. Твърде разнородната информация е нож с две остриета, може да обърка и остави съмнение, вместо да подкрепи и помогне. Да разбереш детето, означава да разбереш човека, лкичността на детето. Защото въпросът не е само какво и колко, а и КАК да го правим. Всяко дете е различна вселена, отделен свят. Главното е да обичаме детето и ние да умеем да бъдем Деца. Всички, които са посещавали мои семинари знаят колко време отделям на „Детето в мен”. Да мислим заедно е по-весело и креативно, нали? Пък и споделянето на въздействащи психотехники е определно полезно занимание. И тогава по-лесно ще успеем да се вживеем в детството, в неговите хиляди потребности, отклонения и оттенъци.
Когато искате вашето дете да се държи по друг начин и използвате забрани като: не мрънкай, не бъди непослучен, знае ли детето какво точно очаквате от него? Със забраната ние казваме на детето какво не бива да прави и какво не ни харесва, на него обаче не му става ясно какво трябва да прави. Затова вместо неясното Не бъди непослушен, кажете на детето как трябва да се държи, но бъдете конкретни. Например: Бъди търпелива; Почакай, докато свърша; Слушай, когато ти говоря; Седни мирно и др. Така учим детето ясно какво искаме в рамките на някои уговорени граници на поведение.
- Ведра атмосфера в семейството.
Радвайте се заедно с детето, докато му четете приказки, пеете и играете. Съпреживейте взаимността от споделеното общуване. Много изследвания доказват, че децата на които се чете, говори и пее от най-ранна възраст, се развиват по-бързо, по-лесно учат, по-добре се справят в комуникацията с другите.
Психологическата статистика доказва: Децата на тревожещи се родители боледуват четири – пет пъти повече от децата на спокойните и безгрижни. Може би ще попитате кое е причина и кое следствие? Не се ли безпокоят именно родителите именно поради това, че детето често боледува? Зависимостта е двустранна. Важна причина несъмнено е характерът на родителите. Понякога раздялата с „генераторът на напрежение”/обикновено майката/ довежда до преставане на боледуването. Да. Въпреки десетките прочетени книги, човек знае толкова малко за детето и детството, че просто учудващо е как все още успяваме да съхраним децата. Ние родителите понякога сме глухи и слепи не поради липса на образованост, а поради нашите страхове и инерцията. Децата никога не биха драматизирали болестта, ако ние възрастните не им помагаме в това отношение. Детето трябва да поболедува, да поплаче, това е опит в самопознанието, който не може да се замени с нищо друго. Ако се отнасяте с детето като към кристална ваза, то така и ще порасне – крехко, трудно или дори неприспособимо към реалния живот. Създавайте ритуали за сближение, контакт и забавление с вашето дете. Нека ведрата атмосфера присъства в ежедневието ви. Това стимулира детското двигателно, интелектуално и емоционално развитие.
- Давайте време на детето.
„По-бързо, ще закъснея за работа”, „Веднага сядай да ядеш”. Повечето деца по едни или други причини, не могат да се справят с темповете които възрастните изискват. Детето не е робот. Трудно се откъсва от играта, от приятелчетата. Не му е ясно защо трябва да бърза, обидно му е. Дайте му време по следните начини : „Довърши си рисунката и ела да вечеряме”, „Доизгледай филмчето и влизаш в банята за къпане”. Така показваме, че приемаме детето като личност – приемаме неговата индивидуалност. Когато родителят покаже, че за него са важни мислите и чувствата на детето, тогава то оценява че е ценено безусловно. Родителят може да окуражава детето като следи с интерес идеите му само ако детето поиска или му позволи. И трябва да се въздържа от ръководство ако детето може да се справи само. Да приемем детето като личност, не означава да приемаме всичките му желания. Това означава, че виждаме, чуваме и приемаме неговия свят. Означава, че сме чувствителни и отговорни към детското влияние и взаимно сътрудничество.
- Бъдете уверени.
Става дума не за маска на увереност, а за истинска, вътрешна увереност. Без увереност не може. Няма да подейства нито едно наше послание към детето. Неувереното поведение на родителите допринася за лошото поведение на децата. Много от проблемите са резултат от начина по който разговаряме и се отнасяме с децата. Нещата които изискваме не се подразбират. Трябва да бъдат изречени с думи и с увереност. Децата искат да знаят какво точно се очква от тях. Каквото и да правеха родителите в миналото го правеха с авторитет. Каквото и да правим сега, го правим с колебание. Всички са чували за цената на нещастното детство и неговите последици от психотерапевтите. Това може би е един от източниците на несигурност в изискванията към детето – безпокоим се да не навредим на психиката на детето. Но практиката показва, че родителското „не” е важно. То трябва да носи смисъла на еднозначно „не”, а не да бъде размито и неясно като „може би”. Децата искат да знаят какво се очаква от тях. Нещата не се подразбират, необходимо е да се изкажат с думи и уверено. За детето е важно да вижда в лицето на родителя авторитет, лидер, наставник, който може да го подкрепи и да му помогне.