Когато се появи проблем нека първо се замислим: Ситуацията информира ли ме или ме предизвиква (възпламенява)?
Възможност
Колкото повече някой ме дразни, ядосва или разстройва, толкова повече узнавам, че има нещо, което да науча за себе си от този човек. По конкретно, имам нужда да видя как проекцията на моята сянка пречи на желанието ми да реша проблема.
Проекция
Проекция има, когато ние виждаме собствените си мисли и чувства в ума и поведението на другите, а не в нас самите. Ние изтласкваме нещо от себе си извън нашето съзнание и вместо това го виждаме как се насочва срещу нас от страна на другите. Виждаме как Х ни е ядосан /а и се чувстваме наранени/. Не осъзнаваме, че сме ядосани на Х и искаме да го/я нараним. Това много прилича на филмова прожекция. Филмът, който се върти в главите ни, се прожектира върху хората около нас. По този начин всеки от нас си изгражда един крайно персонализиран /личен/ свят. Ако искаме да видим реалността е необходимо по-голямо самоосъзнаване. Да вземем изкуството. Всяка картина, музикално произведение или текст е в девет десети от случаите ”проекция” на дълбоката душевност на създателя си. В живота проекцията се осъществява по следния начин: някой много агресивен човек приписва на всички останали собствените си чувства и смята „другите” за агресивни. Също както някой добър по природа човек не допуска, че другите могат да бъдат враждебно настроени или зложелателни и често попада в капана на недобронамерените. Или: човек, несъзнавано мразещ майка си, рискува да намрази всички останали жени, върху които проектира майка си, и т.н. Представете си някой, който осветява отвън с помощта на прожектор, чиито лъчи са неговите собствени чувства.
Знаем колко важно е изследването на дълбинните мотиви за нашите постъпки и намерения. Всяка наша мотивация е истинска или лъжлива. Искам да напомня, че психичните проблеми се основават върху лъжливи мотивации /тъй като причините, който смятаме за вероятни, ни най-малко не отговарят на това което става в дълбочина/. Нещата се объркват напълно, когато се опитваме да обясним постъпките и намеренията на другите през погледа на нашите собствени мотивации. При това положение наблюдаваме другите чрез себе си, но през едно деформирано или болно „Аз”. Ето как „проектираме” върху другите невярната интерпретация, която даваме на собствените си постъпки…и по този начин интерпретираме невярно постъпките и намеренията на другите. Виждаме докъде можем да стигнем: достатъчно е да погледнем около себе си всички примери на симпатия, антипатия, обич, омраза и т. н. , за да си дадем сметка, че в девет от десет случаи това са просто проекции на всяка от тези личности. А тези проекции са твърде опасни, тъй като са несъзнавани.
Персона и Сянка
Психологът Карл Юнг, е използвал думата “Персона”, за да опише съзнаваните аспекти на личността, добрите и лошите аспекти, които са известни на човека. Юнг нарекъл непознатата страна от това, което сме “сянка”.
| Персона: моят Аз-образ. Нещата, които приемам че действително са част от мен. Съзнателните ми желания, искания, чувства, намерения и вярвания. | Сянка: потенциалите, които имам и не съм разгърнал/а. Аспекти от мен самия/самата, които не съм готов/а да опозная. Несъзнателните ми желания и омрази. Емоционалните реакции, които са твърде болезнени, за да бъдат преживяни напълно. Способности / таланти, които не съм готов/а да приема или изразя. |
Сянката: прегръщане и боксиране
Крайното привързване или отхвърляне са знак за това, че нашата сянка ни е обсебила. Ако сме прекалено привързани към някого, поради някои желани от нас качества, които виждаме у него/нея и същевременно отричаме у себе си – тогава ПРЕГРЪЩАМЕ СЯНКАТА. Ако прекалено силно сме отблъснати от нежелани качества в някой или нещо, което отричаме у себе си – ние се БОКСИРАМЕ СЪС СЯНКАТА.
Куката – поведението у другия, което ме дразни, а само по себе си е неутрално събитие. Моята проекция се улавя на тази кука.
Симптомът – емоционалната ми реакция /по принцип е някаква разновидност на гнева или нараняването/.
Проекцията – тази част от моята сянка, която причинява бурната ми реакция.
Признаване: Ако искаме да намерим решение, ние трябва да признаем своята проекция.
Помислете за:
- Потиснатите потребности – напр. неуспеха да призная собствената си потребност от приятелство /някой, който да е до теб/, води до това, че съм силно наранен/а, ако някой/някоя приятел/ка отложи времето, което сме планирали да сме заедно.
- Неразрешената лична история – напр. ако като малък/ка съм бил изоставян/а /измамван/а/, мога наистина да побеснея, когато хората не изпълняват това, което са обещали.
- Неприемливи качества – напр. понеже не приемам собствения си гняв, не го приемам и у другите.