Граници

Важна e насочващата роля на родителя да помогне на детето да се контролира, когато то иска да направи нещо, което не е разрешено, като му поставя положителни граници, показвайки му кое поведение е приемливо, и кое не. Децата се нуждаят от помощ, за да придобият самоконтрол. Трябва да им се поставят рамки, правила (очаквания и граници), да се планира стъпка по стъпка. На по-голямото дете трябва да се обясни защо нещо не е разрешено. Вместо непрестанни забрани, важно е да се посочи какви са нашите очаквания.

Границите (правилата) да бъдат поставени така, че да дават достатъчна свобода на детето да експериментира и опознава света, да развива своята самостоятелност, като в същото време се грижат за безопасността на детето и за това никой да не пострада от любознателните му действия. Нездравослвно е да очакваме детето да стои мирно, но и нездравословно е да го оставим да прави винаги, каквото му хрумне. За това именно служат границите – за да насочат детето кое е позволено и в какво и колко може да експериментира.

Правилата се обясняват по достъпен за детето начин, за да започне умът му да осмисля и разбира нещата. Не бива да забравяме, че въпреки обясненията детето има вероятност да наруши правилото, за да види какво ще се случи След като веднъж сме обяснили по ясен и достъпен начин не бива да правим грешката да обяснявате отново и отново до припадък. Детето не слуша не защото не е разбрало. Още първият път детето ни е чуло и сега се налага само кратко да припомните това, за което сме говорили и да се пристъпи към действия. На никого не е приятно постоянното напомняне и ако обясняваме отново и отново, единственото, което ще постигнем е детето да спре да ни слуша, защото се е отегчило до скука.

Безсмислено е да крещим, да обиждаме или да наказваме детето. Наказанието наранява. Именно поради факта, че наранява, от него се очаква да действа ефикасно. Наясно сме, че не действа, защото имаме в дома си наранено дете, което ни отмъщава, вместо „да се поправя”. И въпреки това често прибягваме до него.

Децата ни имат същата способност да чувстват болката и обидата, както възрастните. Те нямат някакъв тип по-низша нервна система, нито някакъв недостатък на чувствата, които да ги имунизират срещу родителските упреци. Нашите деца се чувстват по същия начин като нас от обидата, и цъфтят, когато ги третират с уважение и по достоен начин, също като нас. Няма как с лошо да създадем добро. Обясняваме кротко, на разбираем за детето език и сме нащрек, за да се намесим бързо, когато детето пренебрегва правилата и върши бели или има опасност да пострада. Става дума да поставяме граници, в атмосфера на взаимно уважение. Вместо да викаме и да забраняваме, ние обясняваме и излагаме причини защо някои неща не се разрешават – някои правила и забрани са необходими. Като изкажем на детето разбираеми за него очаквания, ние поставяме правила и разясняваме възможните последици, ако те не се спазват. Забраните изказваме ясно и решително, като обясняваме и насочваме вниманието и дейността на детето към позволени неща. Така то все повече придобива способност да предвижда последиците от своето поведение. Назоваваме границите под формата на очаквания. Децата искат да знаят какво се очаква от тях. Нещата не се подразбират, необходимо е да се изкажат с думи.Ако в дадена ситуация детето се е държало добре, в съответствие с изречените от нас очаквания, трябва да му се предостави положителна обратна връзка, като точно и ясно му се каже в какво и защо е било добро, за да укрепне това му поведение. Ако детето е нарушило граница или правило, обратната информация трябва да му разясни в какво не е било добро и защо, за да знае как да се държи следващия път. При поставянето на граници и реагиране на поведението на детето, трябва да внимаваме да не прекаляваме с емоционалните прояви на одобрение или неодобрение. Често се казва, че детето “пробва границите”, т.е. говори се за такова поведение на детето, което някои родители оценяват като борба за надмощие и поставяне под въпрос на родителския авторитет. Всъщност не става дума за надмощие или поставяне под въпрос на родителския авторитет, а просто за стремежа на детето да получи каквото иска; на него му е трудно да приеме забраната и поставените от родителите граници.

Затова винаги, когато отиваме някъде с детето и не сме сигурни дали то знае как трябва да се държи, трябва да му кажем къде и защо отиваме, кой ще бъде там, какво ще се случи, какво ще правим и какво очакваме от него. След като всичко приключи, ние му даваме обратна информация в какво е било добро или какво би трябвало да промени в своето поведение.

Ако не искаме децата да вършат определени действия, просто ги запознаме с това какви негативни последици имат тези действия. Това е Метода на естествените последици. Този естествен метод ще свърши по-добра работа от каквито и да било нравоучения и наказания. Ако детето рисува по стените или дивана а не по листа обясняваме му – че естествена последица от действието му е да бъдат отнети боичките. Колкото и да протестира, му обясняваме, че ще върнем боите, когато се успоки и спре да рисува извън листа. Всеки път, когато рисува извън листа, боите ще бъдат вземани.

Вместо непрекъснатото използване на НЕ, можем да превърнем забраните в позволени неща и очаквания. Например вместо „Не бъди непослушен”, „Бъди тъпелив”

Да помислим и за твърде често използването на похвалата „Браво”. Каква информация дава на детето. Насочва ли го? Да, детето разбира, че сме доволни, но то не е на ясно какво точно е направило. Вместо „Браво”, добре е да изречем с думи какво точно поздравяваме като постъпка, действие: „ Подредила си чудесно салфетките”
За да преценим дали границите, които сме поставили на детето са адекватно съобразени, преценяваме дали детето в рамките на тези граници (правила) има възможността да прави личен избор, да експериментира, дали сме се погрижили всичко да е ясно и точно изречено от нас. Ако детето няма възможността да прави личен избор и да експериментира (според възрастта си), то границите са твърде тесни и рано или късно това ще избие в нездравословна за детето посока. Детето не е робот, който ние програмираме.

Детето трябва да имa възможността в ранна възраст да избира: игрите, заниманията си, да яде ли или не (да не бъде хранено насила) това дали да спи или не (човек не може да спи насила) и до колко да бъде облечено (според собственото си усещане за топлина и студ). В предучилищна възраст да може да избира с какви дрехи да бъде облечено, храната си, приятелите, игрите и заниманията си. С пораставането пространството за личен избор следва да нараства, докато се стигне до момента детето само да определя всичко в живота си с навършване на пълнолетие.
Всичко, за което детето все още не може да преценява само, поради липса на зрялост, познания и опит следва да бъде регулирано от родителите под формата на ясни граници (правила).

Изключително важно е да не се ядосваме на детето, когато не спазва правилото, а спокойно да изпълним последиците, за които сме го предупредили, без негативни емоции. Негативните емоции карат несъзнателно човек да повтаря отново и отново една ситуация, докато не я преживее позитивно. Всеки път, когато излъчваме негативни емоции спрямо детето, несъзнавано го провокираме отново да повтори това, което е предизвикало тези негативни емоции у нас.
За да не се чувстват децата като в капан, нека наистина границите да бъдат за важни неща, които касаят живота и здравето на детето, а не за наши лични капризи. Преди да поставим правила, винаги трябва да се замислим. Няма как да отгледаме свободомислещи, самостоятелни и силни личности, ако ги ограничаваме на всяка крачка.

Ако съумеем да преценим добре какво да бъде забранено и какво разрешено. Ако се отстояваме с добронамереност, когато детето не спазва правилата, то много скоро ще се радваме на добро и спазващо правилата дете и спокойствие у дома. Ако осигуряваме ежедневно достатъчно време, внимание, съвместни дейности с детето, това също ще подкрепи ефективната комуникацията помвжду ни.

Знам, че нещата колкото и лесни да изглеждат на пръв поглед, понякога са трудно приложими. Някои деца са твърде изискващи време и внимание и за родителите е трудно да намерят мярката. На помощ идваме ние, специалистите по ранно детско развитие. Извън правилата и границите съществуват и техники, с които можем ефективно и безболезнено да подпомогнем създаването на стимулиращи и подкрепящи отношения в семейството. В ситуации на конфликти хората мислят само по един начин, а консултатацията с психолога предлага и алтернативни начини на мислене.