Често чувам родители да казват ‘’ Моето дете е агресивно”. Само 10 реда от моята практика.
Агресията е широко понятие. Агресията е чувство, породено от верига първични емоции, активиращи се последователно една друга. В основата на цялата верига е страхът във всичките му форми, който поражда гняв, който от своя страна в зависимост от личностната конституция стартира агресивното или автоагресивното поведение, във всичките му разнообразни психологични и социални форми. Има “полезна” агресия – когато трябва да се защитим в дадена ситуация. Когато обаче има нужда от свръхзащита, се прекрачва границата на полезната агресия
Агресията може да е насочена навън – детето хапе, удря, рита и пр.
Агресията може да е насочена навътре – злоядо, заеква, енуреза и др.
Агресивни спрямо нас са всички деца, които предизвикват нашата тревожност, гняв, раздразнение. Тогава си задаваме въпроса; Защо се държи така това дете? Какво го кара да прави това? – То е намерило този начин да се освободи от напрежението, защото може би търси внимание, успокоение, много често и граници? Тук искам да споделя за Пасивната агресия, понятие все още не твърде популярно у нас, за чието предотвратяване работя с родителите. Факторите, пораждащите пасивно-агресивно поведение са обичайните фактори, пораждащи каквато и да е агресия (желанието да получиш нещо и невъзможността да го получиш), но придружени с интензивен страх от обекта или субекта, който стои на пътя на възможността за удовлетворяване на желанието. Този страх ни кара несъзнателно да трансформираме желанието за проява на физическа агресия в изключително разнообразните форми на пасивна агресия. Една от формите на пасивно-агресивно поведение е автоагресията, която в най-тежките си форми стои в мотивите за самоубийство. Понякога целта на автоагресивното поведение, е да накара всички близки на автоагресивния субект да страдат и да изпитват силно чувство на вина. Всички тези фактори определят пасивно-агресивното поведение като социално зло в особено големи мащаби. То се явява като следствие от неумели модели на взаимоотношения между хората и е един от основните причинители на разпадането на връзките между тях. В крайна сметка всички експлозивни конфликти между двама души са резултат от дълго натрупван и неправилно отработван под формата на пасивно-агресивно поведение, гняв. Ако научим децата на рационални прийоми за справяне с гнева, присъщи на цивилизовани хора, не би се стигало до разрушителните емоционални бомби които избухват между нас. Емоциите и чувствата съществуват за да бъдат проявявани и те ще се проявяват независимо от желанието ни да ги потискаме и контролираме. Пътя към едно по-смислено и контролирано общуване с хората, минава през целенасоченото усилие да опознаем себе си, емоциите и чувствата си и оттам да придобием власт над себе си и над тях и да осъзнаем, че съзнателните решения, основани на знание за себе си, трябва да ръководят живота ни. Но разбира се, не могат да научат на това децата възрастни, които сами не умеят това.
Ако научим децата на рационални прийоми за справяне с гнева, присъщи на цивилизовани хора, не би се стигало до разрушителните емоционални бомби които избухват между нас. Но разбира се, не могат да научат на това децата възрастни, които сами не владеят отработващи гнева техники.
Пасивната агресия – поведение в по-късна възраст се превръща в социално зло в особено големи мащаби. Всички експлозивни конфликти са резултат от дълго натрупван и неправилно отработван под форма на Пасивна агресия поведение гняв. Ако научим децата на рационални прийоми за справяне с гнева, присъщи на цивилизовани хора, не би се стигало до разрушителните емоционални бомби които избухват между нас. Но разбира се, не могат да научат на това децата възрастни, които сами не владеят отработващи гнева техники.
Общоприетото схващане е, че най-много проблеми създава физическата агресия и вероятно поради този факт тя е и единствената форма на агресия преследвана от закона. Физическата агресия обаче е нещо видимо. На нея можем да реагираме. Понякога адекватно, понякога не, но поне в повечето случаи можем да реагираме съзнателно. Докато, когато говорим за пасивната агресия, често тя ни атакува под такава форма, че дори не можем да я разпознаем като акт на агресия срещу себе си. : пораждащите пасивно-агресивно поведение фактори са обичайните фактори, пораждащи каквато и да е агресия (желанието да получиш нещо и невъзможността да го получиш), но придружени с интензивен страх от обекта или субекта, който стои на пътя на възможността за удовлетворяване на желанието. Този страх ни кара несъзнателно да трансформираме желанието за проява на физическа агресия в изключително разнообразните форми на пасивна агресия.
Интензивността на страха определя и формите на проява, които могат да варират от тънка ирония до открит вербален сблъсък с опонента, но при всички случаи са несъзнателно дозирани така, че да не се стигне до физически сблъсък, освен в случаите, когато целенасочено се преследва идеята да вбесиш някого до такава степен, че да го принудиш да приложи физическо насилие спрямо теб и да разчиташ след това да бъде разкъсан от собственото му чувство за вина.
Най-висшата форма на пасивно-агресивно поведение е автоагресията, която в най-тежките си форми е в челната тройка на мотивите за самоубийство. Парадоксално може би, но не и изненадващо е, че крайната цел на автоагресивното поведение, е да накара всички близки на автоагресивния субект да страдат и да изпитват силно чувство на вина.
Всички тези фактори определят пасивно-агресивното поведение като социално зло в особено големи мащаби. То се явява като следствие от неумели модели на взаимоотношения между хората и е един от основните причинители на разпадането на връзките между тях. В крайна сметка всички експлозивни конфликти между двама души са резултат от дълго натрупван и неправилно отработван под формата на пасивно-агресивно поведение, гняв.
Ако всяка ситуация, в която сте реагирали с пасивна агресия е била решена без страх, с рационалните прийоми, които би трябвало да са ни присъщи като цивилизовани хора, никога не би се стигало до разрушителните емоционални бомби, които често избухват между нас и пример, за които всеки би могъл да намери в собствения си живот. Като интелигентни хора не би трябвало да подценяваме до такава самоубийствена степен силата на емоциите, които контролираме от страх да не сбъркаме при проявата им. Емоциите и чувствата съществуват за да бъдат проявявани и те ще се проявяват независимо от желанието ни да ги потискаме и контролираме.